Мисли на един песимист
Две сълзи-разплакани очи.
Спомени за закъснели срещи.
Плаче и душата, и боли!
И гори като обредни свещи.
А сърцето във неспирен бяг
все тупти, ала не се предава!
Търси нейде като кораб бряг
в бурята. За пристан се надява.
Чувствата отдавна вече спят
закърнели за любов и нежност!
Чужд е вече днешният ни свят! ...