Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране
в една врата - дали ще се отвори,
дали ще видя погледа ти - синия,
и с теб или с тъгата ще говоря.
С изтръпнали ръце от непрегръщане
и устни от мълчания обсебени,
към себе си тревожно се завръщам,
но стигам все до мисълта за тебе. ...