3 jun 2011, 16:47

Мисълта за старостта 

  Poesía » Otra
1813 0 11

Страхувам ли се аз от старостта,

не мога да ù кажа - невидима...

почуква с нокти и на моята врата,

след време ще е тя неудържима...

 

Не ме е страх от бръчките и външността,

страхувам се, че пусто е в душата,

допуснем ли безверие във любовта,

догонва ни за кратко самотата.

 

Боязън ме залива всеки път -

без блясък на връстниците в очите

и щом небрежни във запуснатата плът

в апатия си преброяват дните.

 

Аз искам да съм влюбена и по-добра

и в тази златна възраст да обичам,

и тъй да я подмамя старостта,

във пролетни мечти да я обличам.

 

Не искам да ме плаши и зове,

а в дните нейни красота да виждам,

до мен да съхраня едно сърце,

с любов и в залеза да се събуждам.

 

Със мъдри размисли ще победя

във битката за бавно утре,

улегнала, спокойно ще се насладя

на младия си дух отвътре...

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички се страхуваме поне мъничко от старостта.Когато обичаме и сме обичани тя не трябва да ни плаши.Поздравявам те!
  • Харесах!
  • Поздрав!
  • Уау...невероятни стеее,не очаквах толкова аплаузи Благодаря сърдечно!!!!
  • Прекрасно стихотворение, засягащо вечният проблем на доживелите до староста.Но...Драга Ирена, на 43 години да те вълнува този проблем е още много-много рано! На тази възраст една жена е във възрастта на любовта!Радвай се на живота,защото годините отлитат със скороста на светлината.Поздрав!
  • Поздрав!
  • !!!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.92212.html" target="_blank"><img src="http://s9.rimg.info/db301337e89631ead09588265d2b3190.gif" border="0" /></a>
  • БРАВО!!!
    Много ми хареса!
  • Когато човек желае истински нещо, и не търси извинение извън себе си, той го постига.Хубав стих, пълен със съдържание.Поздрав!
  • Браво има рима навсякъде и мелодичност
    Получило се е
Propuestas
: ??:??