Изпод дланите ми, зная, че си тръгва,
нарамила очаквания от сън неуловим.
На устните потрепна в стон и свърна
в посока неустоима, изчезна като дим.
Развихрила коси, глава отметна.
Помаха ми с крила от звездна пяна.
Прошепнах тихо сбогом, а исках да я върна,
бях приютила в нея любовта голяма.
Отхвръкна, като жадно за небето птиче,
от пурпура на моя златен залез.
По влюбени очи на моето момиче
видях как в сноп лъчи проблесна в изгрев. ...