9 nov 2008, 0:06

Много часове 

  Poesía » Otra
581 0 1
Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.

Може би трудно, но трябва
да призная, че малкото, което
ми даде, ме грабва
така ненадейно, обзе ме...

И някак различна съм сякаш,
не мога да спя, да сънувам.
И неуморно без спир, сякаш
тъгувам за нещо отминало.

Ден подир ден броя часовете
и мечтая, отново мечтая...
И по детски в мене
се ражда спомен за времето минало.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кате, добре дошла!

    "Може би трудно, но трябва
    да призная, че малкото, което
    ми даде, ме грабва"

    Добър старт!
Propuestas
: ??:??