Много често сънувам,
че майка ми още е жива,
че аз съм й на гости в бащината ми къща.
Тя иска при нея завинаги да остана,
а ме чакат децата ми във втората ми родина.
Аз в съня си все се мотая,
все ми се струва, че нещо забравям,
пълня куфарите и се ядосвам само
и припряна, тръгвам накрая.
В самолета, преди излитането се сещам
и сърцето ми от неземна болка се свива:
Всеки път във съня ми
забравям да кажа:
Обичам те. Сбогом, мамо.
© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados