Нима е много да се усмихнеш?
Да ме погледнеш с поглед мил
А после… лекичко да се присегнеш
и да ме погалиш
просто тъй?
И цветето което късаш вечер
и гледаш дълго
през пламъка на свещ
да бъде то на мене посветено
или да бъда
просто аз?
Нима е много туй да искам
Да имам правото да те обичам?
Нима е много в тиха вечер
Към мене да погледнеш с поглед мил
И после… лекичко да се присегнеш
И да ме целунеш
Просто тъй?
© Ваня Todos los derechos reservados