Много те обичам!
Искам силна прегръдка,
искам усмивка добра,
искам аз страстна целувка
и сладък сън през нощта.
Може би не си идеален,
но все пак много те обичам.
Този стих звучи банален,
но във всяка дума се вричам.
Липсваш ми много, любими!
Без теб не съм тази жена,
която моли: "Прости ми"
и излива свойта душа.
Без теб аз съм камък,
бетон от желязно дърво.
Няма го твоят пламък
да ме превърне в добро същество.
Може би не съм идеална
и не обичам да се вричам,
но тази фразичка не е банална -
много, много те обичам!
Написано на 10.VII.2008г.
© Мирела Шопова Todos los derechos reservados