Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...
Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...
Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Проплаква в съня ми въпрос безнадеждно:
"Кой е човекът, застанал пред мен?
Защо съм объркан?... Поглед студен..."
Отговор търся -
вече много години...
Нима пак съм сбъркал?
С какво се разминах? ...