Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...

Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Проплаква в съня ми въпрос безнадеждно:

"Кой е човекът, застанал пред мен?
 Защо съм объркан?... Поглед студен..."

 Отговор търся -
 вече много години...
 Нима пак съм сбъркал?
 С какво се разминах?

 Въпроси, въпроси...
 
 Научих да нося
 сам бремето жежко
 на силната Обич,
 сърцето горещо...

 Не свикнах, обаче -
 макар без да плача -
 приятели стари да губя...
 Но свикнах, обаче -
 дори да заплача -
 не моля, а късам аз грубо...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Помръква звездата у мен безнадеждно...

24.02.2001