White_Аngel (Цветка Колева)
29 47
20 sept 2017, 22:54  

Модерната Дева Мария 

  Poesía » Filosófica, Civil
1968 3 7

В квартирката, през лепкав страх
я гледа старо огледало.
А в ъгъла, покрита с прах,
мълчи гъдулката и бяла.


Нахлузва късата пола,
намазва яркото червило
и сяда в чуждата кола,
във яке болката си свила.

 

Пристъпва в бара… като в храм ...
И ето – „богомолците“ прииждат.
Оглеждат Марчето без срам -
тъй, сякаш в мрака недовиждат.


Нестроен, богомолен хор,
пиянски ще отпей: „Мария!
Мария, вино дай!... Ликьор!
Коняк, Мария! Джин… ракия..!“

 

И „новичката“ се върти
все още, с розовички бузи.
Тук – мъж лъстив ще я смути,
там – тихо друг ще я скунфузи...


Внезапно чашите разлива,
на масата с покривка бяла...
С псувни ужасни я залива
началник, с който бе преспала.

 

Надвесен, ниският таван,
готов е… да се сгромоляса...
След миг, в съвременния храм,
Мария възбог се възнася!


И става…Дева… Пресвета...
В очите вече замъглени...
дошъл е краят на света...
В устата виното...се пени...

 

Подръпва късата пола
Мария, с пръсти изтънели...
Сърцето селско... заболя...
Възкръсват шарени постели...


Гергьовско агне жално блей...
Невидимо въже...се мята...
– Достатъчно! Не руменей..!
Възкръсва ДЕВА!.. На Земята...

 

Цигара стиска вместо цвят...
– Какво ще пиеме, Мария!?
И... забрави за този свят!
Сега си вече... като...тия...


Бъди добра и болна свяст
в гърдите не буди момиче!
Днес, хванах се от яд на бас,
че можеш още да обичаш!

 

Запей гъдулко, прашна, бяла...
Запей и разкажи, спомни си...,
че ДЕВА те в ръце държала...
Вълшебни сили възвърни си!


То глътка обич..., топлина

и... капка смелост са ти нужни,
за да разплачеш с песента
онези, дето трябва да са гузни.

© Цветка Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Петър! Благодаря, че си един от малкото, който е почувствал смисъла на откровението пред съобществото.
  • Създала си уникална и много задълбочена поетична творба, Цветка.
    Изказът ти е български и тази Дева Мария - Марчето е само пример.
    Пример за това как в един или друг етап от своя живот всеки от нас се разпродава и проституира духовно...Благодаря, че щедро си споделила творбата си с нас - четящите, а някои от нас - и пишещи сестри и братя.

    С уважение - Петър.
  • Благодаря Ви за "bravosa", Валя, Маргарита, Веси и Пепи! Гобленче, за съжаление, много млади, красиви и интелигентни момичета са принудени да живеят сред измета по една, или друга причина. Но метафората ми е много по-всеобхватна. Ние всички, по един или друг начин, също понякога живеем сред духовен измет и дори само с мълчанието и търпението си, вече сме духовно продадени! Аз често се чувствам така, признавам и това силно провокира постоянното ми поетично безпокойство.
  • Много е хубаво, Цвети! Браво!
  • Цвети, аз ще замълча ..., ще кажа само: ГОЛЯМО БРАВО!
  • Е! Разплака ме! Първо, защото е гъдулка! Второ, заради Мария!Какво правиш сред измета, момиче?! Потърси другаде хляб!
  • Понякога нямам думи... Страхотно мила моя!
Propuestas
: ??:??