24 mar 2008, 17:02

Мое безвремие 

  Poesía
838 0 6

Ти ме давиш в нежно безвремие,

щом в ръцете си топли притискаш ме,

въплътил всички мечти и копнения,

ти си принцът в моята приказка.

 

Ти раздираш и страх, и съмнения,

с топъл глас, като тъничка дреха,

в очите ти виждам спасение -

в прегръдките - търся утеха.

 

Ще съм твоя завинаги, зная,

намрази ме - пак в теб ще се сгуша,

че душата ми ти я извая,

да съм борбена, ти ме научи.

 

 

На Мишо

 

© Добрияна Манолова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??