Мое лудо момче
Мое лудо момче, закрепен си за делника,
да прокараш дъга над погледа мой.
Тъй застрелваш деня със куршум във цевта,
в който аз съм и изстрела твой.
Пак се питам, щом за теб съм обречена,
що не стори тъй Бог - да съм твоята сила,
да съм твоята мила и щастливо обичана,
а не само проблем и застинала лава.
Аз не зная откога съм така вледенена.
Бях ти луна и красив звездопад,
и дали съм жена, щом съм не пожелана
в твоя тайнствен и мъжки свят.
Ах, ти - мое момче, с тебе зная, ще бъда
до последния взор на очите си будни.
А когато очите притворя накрая,
зная, с твоите длани ще тръгна към Рая.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Такива са мъжете- дневни лунатици.Те не виждат и не чуват света като теб, защото са дебили(с изключение на поетите.
-
Мила Джейни,толкова е хубаво!!!Чета и препрочитам,рядко ми се случва това!Една напълно заслужена шестица от мен!
-
Слънчеви поздрави
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
зная, с твоите длани ще тръгна към Рая.