15 oct 2011, 13:25

Мое малко голямо момиче... 

  Poesía » Otra
6269 1 49

                                                                  на дъщеря ми 

 

Мое свидно голямо момиче,
виж как времето бързо тече.
Вчера беше наболо кокиче -
неразлистено снежно дете.

 

В свойта малка ръчица държеше
мойта зряла любяща ръка.
Вечер гушната в скута ми спеше,
днес си вече с девойска снага.

 

А животът ти пъстър и цветен
лъкатуши по странни пътеки.
Скоро в полет ще литнеш и нейде
своя пристан ще срещнеш навеки.

 

И ще минат години - среброто
във косите снежинки ще ливне.
Тънки бръчки ще смигат в окото,
спомен мил отпреди пак ще живне.

 

Ти ще бъдеш тогава голяма
и света си ще стискаш в юмрук,
но за теб ще остана все "мама",
ти за мен - моят малък, голям, топъл юг.

 

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??