Лицето твое ведро, 

напомня ми за слънчев лъч.

Очите твои искрящи, 

напомнят ми за звездите.

Усмивката твоя лъчезарна, 

напомня ми за ярката Луна в ясна нощ.

Гласът твой вълшебен, 

напомня ми за мелодия на песен.

Прегръдката твоя, 

като полъх лек на бриза.

Кожата твоя нежна, 

напомня ми за уиски и срещнах лудостта.

Името твое скъпоценно, 

римува се с бонбон.

Сърцето твое златно и добро, 

като добре ошлайфан диамант е.

Без теб, 

животът ми би бил, 

много по-тъжен.

Ти си като сбъднато желание

от падаща звезда.

Ти блестиш толкова ярко, 

че засенчваш и слънцето жарко.

От какъвто и ъгъл да погледна, 

ти си съвършена.

Сега нашият зимен блус е просто един забравен летен романс между непознати.

Обичам те и колкото и време да мине,

винаги ще те обичам,

защото ти си мойта първа истинска любов и моето бонбонче с ликьор.

Обичам те и ми липсваш, Антоанета!