Моето детство

20 jun 2006, 11:07

Poesía

866 0 3

Оставена бях пред една врата -
една висока бяла сграда...
Имаше много като мен деца,
играеха близо до една ограда.
След време разбрах, че това е моят дом,
че истинско семейство нямам.
Това бе единственият ми подслон,
остава само да се надявам.
Израстнах сред хора много добри -
израстнах с много любов и грижи.
Дойде ден, в който ме осинови,
жена с очи прекрасни... и коси свежи.
Защо мен избра? - попитах я аз. -
Защо на мен се спря? - извиках с пълен глас!
Трудно и бе да ми отговори,
прошепна ми тихо, с половин уста...
Че в сърцето си за мен място отвори,
че Бог пожелал да няма деца.
Сълза се стече от моите очи,
разбрах какво е да си майка...
На някои това живота им вгорчи,
че е постъпка много жалка!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Пуполино (Весела Георгиева)

2006-06-20T14:27:24+03:00

Няма да ти пиша оценка, защото смятам, че стихове на такива дълбоки и лични теми, не бива да бъдат оценявани. Относно изпълнението - трябва още доста да поработиш върху стиховете си.
Най-искрени поздрави!
dundelince (Даниела Иванова)

2006-06-20T14:16:35+03:00

Написано е с много чувства, дано само не си го приживяла
Ането (Ани Ракова)

2006-06-20T13:22:28+03:00

Когато го четях настръхнах.(6)