danda (Даниела)
358 1120
3 sept 2012, 11:34

Моето име 

  Poesía » Otra
847 0 5

Аз до болка се съдих сама

и достатъчно тъпках своето име*.

С повод, без повод, с вина, без вина

съвестта си разпъвах.

Без да питам дали е невинна.

И макар че изплаках море от сълзи,

пак във своите грешки се влюбвах –

до лудост.

До една ги повторих и сърцето раних.

Наивното мое сърце, чакащо чудо.

Безсънно в прегръдката лунна мълчах

и избягвах очите на здравия разум.

И не спирах да търся любов –

най-светлият грях, най-желаната рана,

най-нежната казън.

 

А е толкова просто, като смърт е логично –

от себе си няма как да избягам.

Друга не мога да бъда.

За най-непростимия грях – да спра да обичам –

Бог по-страшно от мен ще ме съди.

 

 

 

*Даниела – от староеврейски „Бог ми е съдник”

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даниела, в последните ти стихове си намерила стил, който е разпознаваемо-отличителен. Постигнала си онази искреност, която със силата на думите си пари.

    Поздравявам те!
  • Изливаш душата си, Дани! Прекрасно стихотворение! Поздрави!
  • Искрен текст! Поздрави с Avishai Cohen - "LeOlam"...!
  • "А е толкова просто, като смърт е логично –
    от себе си няма как да избягам."

    Навярно можеш Господ да излъжеш,
    дори и дявола в живота си веднъж,
    но само себе си(без никакво увъртане)
    не ще успееш, че е вътре в теб съдът.
    И не признава мерките на другите.
    Не иска техен адвокат и прокурор.
    Не ще ти лепне чуждите заслуги,
    ни чужди грехове, ни чужд позор...
  • Безхитростно написано. Без гимнастики и украшения. Слезли от сърцето думи. Хващат, Дани!
Propuestas
: ??:??