Ляга моето котé
върху мен и ме прегръща.
Като малко е дете –
глезлата на наш'та къща.
Щом помръдна, ето на
почва тихичко да мърка
и поглежда ме така,
и в крака ми се отърква.
В обич да ми се врече,
иска само да я пощя.
С мъничкото си краче
по ръката ме докосва.
А ти щом се появиш
на вратата вечер вкъщи,
стрелва се към теб и ти
вместо мене я прегръщаш.
© Елена Todos los derechos reservados