Моето Кралство

20 jul 2008, 20:46

Poesía

1259 0 2

В моето царство
Ни тътен ни вик
Умира светлината
погълната от тишината
Красотата е престаряла истина
Намерили са дърветата своя покой
закоренени в омраза и страх
Погинали са лилиите
посрещали ме ведро нявга
Почвата осеяна е с кости
Трупове на нявгашната ми надежда
Нито лъч светлина веч нe прозира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моето Кралство

Искате да прочетете повече?

Propuestas