Моето Куче
Той беше пес брадат.
Всички го наричаха Сократ.
Пухкава козина роши.
Мозъкът му не е кокоши.
Малък е, но с бели, остри зъби.
Хапва си домати, зеле, гъби.
Лае Сократ по своята кака.
Мама пък след него вряка.
Нагризан чехъл той й донася
и в луд бяг из къщи се понася,
после си играе с топка
или по мебелите се катери като котка.
Бързо кучето се уморява,
под леглото се скатава.
Там, на тъмно, то заспива
или под юргана ми се свива.
© Аз Todos los derechos reservados