Морето си отиде.
После само фарът
самотно попримигна уморен.
Заплакаха скалите
с крясъка на чайка
и тъжен, бризът легна укротен.
Отиде си морето...
Вече само нощем
едно дете надбягва се с вълни,
със босите крачета
тича, там е още
и пясъчните замъци строи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse