Не веднъж предавана,
излъгана милиони пъти.
Подигравана и наранявана,
ала запазила честта си.
Сърце от камък във гърди железни,
то бие без да съществува.
Затворено за ласки, думи нежни,
създадено, за да господства и царува.
Дълго време страдала,
ранявана като със меч в душата.
Издигала се и пропадала,
най-чиста и най-прокълната.
Едно момиче, все така наивно.
Външно студено, безчуствено.
Някъде в себе си – истинско и красиво,
просто за пред света тъй изкуствено.
© Кали Накова Todos los derechos reservados
Мисля,че и твоето място е там и очаквам да разчупиш маската,да разбиеш веригите си и да се преродиш като феникс, за да се раздадеш.със сигурност ще срещнеш хора, които ще оценят твоята същност!Бъди!!!