Любов?! Какво пък е това?

Добре звучаща дума,

лишена от вълшебен блясък.

Допълваща фалшиви все слова,

пропадаща по пътищата с трясък.

Та, давай. Не, не се срамувай.

За нежности и чувства говори.

На мене никога не ми омръзва

да слушам старите лъжи...

Ласкателствата – да, признавам,

до болка ги обичам.

Не те прекъсвам, продължавай.

Май беше казал в нещо, че се вричаш...

Във обич, вярност, да си с мен и в изнемога?

Дали си вярваш, питам се с усмивка.

И как ли не успя да проумееш –

погребах любовта ни недопита.