За мен си слънцето голямо,
с лъчи от думи пак ме галиш
и май това ми стига само -
със нежност мъжка да ме палиш!
В очите ми да светиш лудо,
да се разлистя, като цвете,
да вкусим най-велико чудо,
да потреперят коленете.
Като лист да се разтворя,
да ти разцъфна във ръцете
и никога да не притворя
очите си, за да ми светиш.
А топлината ще я скрия,
да ме топли щом те няма
и сутрин пак ще те открия
по усмивката голяма.
© Валка Todos los derechos reservados