5 jul 2006, 11:15

Моето вдъхновение 

  Poesía
1027 0 0

Твоят образ мила е мечта,

твоят образ скъпа не е лъжа,

ти си моето сладко вдъхновение

и мое кратко мигновение.

                          ***

Да те открия за мене бе съдба,

която това ми пожела,

пред някого да се разкрия

и истинската обич да открия!

                          ***

Ех тези километри как тежат,

ех тези колометри как делят,

те пречат ни да сме щастливи

усмихнати и винаги красиви.

                          ***

Но времето жестоко ще покаже,

дали то мене ще накаже,

да бъдем разделени все така,

това ще бъде моята съдба.

                          ***

Красива орис, зла съдба,

те бродят редом по света

и щастието заличават

и спомените избледняват.

                          ***

А как да дишам, как да спя,

като не мога да те чуя на мига

и тежко ми е на сърцето

и гледам аз луната на небето?

                          ***

Тя гледа бледа, безучастна,

над моята съдба злощастна,

но смига ми една звезда

надежда има на света!

                          ***

Щастието мое да открия,

и ако трябва аз ще покрия

и нов живот ще почна отсега,

това било ми е съдба.

                          ***

Късмет за тебе мила моя,

съдбата ти си е изцяло твоя

и ако аз съм някъде сред нея,

нямери ме с тебе да живея!

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??