Твоят образ мила е мечта,
твоят образ скъпа не е лъжа,
ти си моето сладко вдъхновение
и мое кратко мигновение.
***
Да те открия за мене бе съдба,
която това ми пожела,
пред някого да се разкрия
и истинската обич да открия!
***
Ех тези километри как тежат,
ех тези колометри как делят,
те пречат ни да сме щастливи
усмихнати и винаги красиви.
***
Но времето жестоко ще покаже,
дали то мене ще накаже,
да бъдем разделени все така,
това ще бъде моята съдба.
***
Красива орис, зла съдба,
те бродят редом по света
и щастието заличават
и спомените избледняват.
***
А как да дишам, как да спя,
като не мога да те чуя на мига
и тежко ми е на сърцето
и гледам аз луната на небето?
***
Тя гледа бледа, безучастна,
над моята съдба злощастна,
но смига ми една звезда
надежда има на света!
***
Щастието мое да открия,
и ако трябва аз ще покрия
и нов живот ще почна отсега,
това било ми е съдба.
***
Късмет за тебе мила моя,
съдбата ти си е изцяло твоя
и ако аз съм някъде сред нея,
нямери ме с тебе да живея!
© Пламен Петров Todos los derechos reservados