18 ago 2012, 10:43

Моето вдъхновение 

  Poesía » De amor
1174 0 3

Моето вдъхновение


Ти си моето вдъхновение

с несравнима красота,

но аз съм твоето падение,

а ти мойта висина...


Всяка вечер ме озаряваш

като нежна лунна светлина,

а рано сутрин огряваш

като лъчи на хиляди слънца...


Твоята хубава коса

ми напомня за небето през нощта,

а когато ти блестят очите,

виждам изгрев на звездите...


И вече знам защо Слънцето изгрява,

за да може да ти се наслаждава

и да пуска своите лъчи,

та да може да те доближи,

но като те вижда, се наранява,

че с теб не може да се сравнява...


След това Луната се появява,

вижда те и ти се радва,

не иска тя да те забрави,

но нищо не може да направи,

освен да пусне хиляди звезди,

за да се сеща за твоите очи...

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много ми хареса! Браво, Ники! Приемай съветите и приятелските препоръки не като критика, а като нещо наистина ценно, защото имаш потенциал. 6++++...
  • Мерси за думите много, наясно съм, че тепърва има още много да се развивам и да уча относно поезията, но благодаря за подкрепата! А що се отнася до чалгата - тя е много далече от стила музика, който обичам и слушам (рап), така че ще ми бъде лесно да стоя далече от нея.
  • Ники,за възрастта ви мога да кажа :Добре! Но за качествена поезия се иска още..убеден съм,че вие ще го постигнете! Поздрав от мен!
Propuestas
: ??:??