Моето всичко си ТИ.
Всяка твоя болка усещам
всяка мъка, дето тежи
всяка мъничка грешка
всеки радостен миг.
Всичко в мене събуждаш
и мирише ми на хормони
и душата ми я възбуждаш
и я пръскаш със феромони.
Всякак мога да те обичам
все по-силно. Безкрайно.
С поглед само ще те събличам
нахално често. И тайно.
И когато заплачеш съм рамо
и в тъмата за тебе ще светя
пред смъртта аз цял ще застана
със крила от бронирана смелост.
Всяка глътка от теб е живота
всяка рана с която кървиш
от сълзата ми там във окото
ще изплача само мен да боли.
Ти го знаеш. Мое си – всичко.
Цяла вечност съм твой. И след нея.
Ако можеш сега ме обичай
няма смисъл без теб да живея!...
Danny Diester
23.06.2017
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados