Мога...
Мога да руша и да изграждам
живота си до пясъчно измерен
и да бъда на оазис жаждата
процеждаща се в друго време...
Мога да браздя и да заглаждам
дюни - от остатъчни кервани
и изгреви безкрай да удължавам
от залези - без теб непозовани...
Но мога и миражна да остана...
И дълго да горча... Като измама...
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados