Мога да умра от болка.
Мога да се пръсна без сълзи. Мога и да чакам дълго. Ала е безсмислено, нали?! Мога да се боря тихо. Мога да мълча, когато си до мен. Мога да се правя, че те няма. Ала ако дойдеш някой ден?! Мога да обичам тайно. Мога да ругая и без глас. Мога да загубя номера случайно. Ала ще изчезне ли спомена за нас?! Мога да не мисля за теб. Мога, всъщност, да те забравя. Само никога е заставай пред мен. Нека всичко потъне в забрава! 22,07,2005г. Кр. Село, Сф |
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados