20 nov 2007, 15:02

Мога да те забравя 

  Poesía » De amor
789 0 2

Мислех, че ще бъдеш с мен

до сетния си ден.

Но това е било лъжа

и сега съм пак сама.

Вече няма ги твоите прегръдки

и от мисълта побиват ме тръпки.

Толкова красиви са твоите очи,

а моите са така сами.

Сами в страшната тъмнина,

а в душата чувствам празнина,

която преди ти заемаше

и цялата ме превземаше.

Но минало е тази история

и ми казват "Забрави я".

Но лесно ли се забравя такава любов?

Затова човек никога не е готов.

Не е подготвен за такова силно желание

и затова изпитва силно страдание.

Но не се предавам и живея

и над болката се смея !!!

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Но не се предавам и живея
    и над болката се смея !!!" - МНОГО добро исказване
  • "Но не се предавам и живея
    и над болката се смея !!!" - БРАВО, ВИНАГИ ТРЯБВА ДА МИСЛИШ ТАКА!

    Много силен стих, Стефке!6+
Propuestas
: ??:??