14 jun 2024, 17:30

Мога и без тайната вечеря 

  Poesía
356 9 9
на Ст.
Не със злато, косите ти, мила, сравнявам,
нито с мед на очите ти кротката благост.
Несравнимото нека в клишета възпява
този, който живота за утре отлага.
Аз не помня на дните ни слънчеви броя,
нито колко са моите ризи изпрани.
Мен ми стига на твоята нежност покоя
и да стопля ръката ти малка със длани.
Да изпием по чаша усмихнато вино
върху тази, от спомени пъстра, покривка.
Щом допуши лулата си стара коминът, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??