14 ago 2009, 16:31

Мога ли? 

  Poesía » Filosófica
612 0 9

Очите ми полека ослепяват...

Приучвах ги отдавна на това.

Така е по-спокойно –

да не трябва

да виждат недостойните неща.

Така е по-комфортно на душата -

да си живее в радостен палат,

в химерите си,

в чувството за святост,

далече от боклука на света.

Сега дали слуха да не науча

да се изключва бавно, но с фиинес,

та всеки път, щом писък се получи

отнякъде –

да ме спаси от стрес?

А после

цялата да се покрия

в защити,

да избягам от това,

което е животът

напоследък?

 

Но мога ли

сама

да се спася?!

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??