19 jul 2023, 22:10

Мога но не искам 

  Poesía » Filosófica
537 1 5

Седнал на кресло в мрачината,

загледан на простора в далечината,

мога да си пия питието

под едрите звезди на небето.

 

Мога да си плацикам краката

на топлото море във водата

и полъха лек на бриза

да разгръща лятната ми риза.

 

Мога спокойно да пиша

и потно чело да бриша

в нежното рамо на жена

на брега в другата страна.

 

Мога! Ама ха де! На!

Все тичам настрана!

С череп на заклет патриот

се бъхтя цял живот

 

за доброто на род и Родина,

вместо да възирам за чужбина!

Мога, но не искам! Не ща!

Тука ще падна! Тука ще умра!

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за взетото отношение, Метроном! Това е моята гледна точка - род и Родина са непреходни, а ядене, пиене, .... , тия трите работи и хубавите коли са довреме! Бъди жив и здрав!
  • Тайфата се увеличава, ама вече останах без глас - щедро ги раздадох. Всъщност, твоето е малко далеч от темата... ама карай. Род, родина, чужбина... патриотизъм...
  • Благодаря за пожеланието, Акеми! А относно мечтите и кошмарите ги има, но грешката е моя. Трябва само думата мога да заменя с искам но не мога!? Мечтите са в искам, а кошмарите са в скъсания джоб, когато бръкнеш там! Цялата трагедия идва от патриотизма. За мене патриот е не тоя дето вее знаме, а тоя, който е направил и малко за своята Родина.
  • Успех иначе.
  • Мечтите и кошмарите хич ги няма...
Propuestas
: ??:??