21 sept 2010, 22:57  

Могла е... 

  Poesía » De amor
965 0 3
Тежи небето като злато
край бреговете на безкрая,
звездите сипят по земята
отблясъка на своите тайни.
А долу, точно край реката,
чух, плачеше едно момиче,
застанало до камън грапав
и искащо да го обичат.
Но този водовърт – животът,
разделя хората на две,
и само ако друг обичаш,
ще носиш в себе си сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??