Спрете да крадете мислите ми
и всичко, което имам.
Изпивате душата ми
и тайно вечер се промъквате
в съня ми, спирате времето
и оковавате в невидими окови.
Припев:
Демони черни с черни очи,
не можеш да ги видиш в тъмното.
Когато светлина озари твоите очи,
тръгват с всичко, което имаш
и остава да се молиш слънцето
да не залезе, защото има
демони черни с черни очи.
Но моите очи вече свикнаха
с тъмнината, затова виждам сенките ви.
Но всеки път, когато се обърнеш,
те поглъщат и разкъсват,
и оставаш сам, и отново сам
заставаш срещу изгрева,
и очакваш болката
да отмине сама.
Припев:
Демони черни с черни очи,
не можеш да ги видиш в тъмното.
Когато светлина озари твоите очи,
тръгват с всичко, което имаш
и остава да се молиш слънцето
да не залезе, защото има
демони черни с черни очи.
Но няма да се предам,
ще спася пътя, по който съм тръгнал,
ще започна битка
и ще приключа живота,
за да създам нов
и да спася моята душа.
Ще продължавам да се боря с тъмнината,
ще изгоря нощта и ще прогоня...
Демони черни с черни очи.
Припев:
Демони черни с черни очи,
не можеш да ги видиш в тъмното.
Когато светлина озари твоите очи,
тръгват с всичко, което имаш
и остава да се молиш слънцето
да не залезе, защото има
демони черни с черни очи.
Слънцето ще бъде само за мен,
а моето щастие ще е моето оръжие.
Само трябва да имаш вярата.
Но без значение какво,
те винаги се връщат.
© Радоя Топалова Todos los derechos reservados