Думите, моите думи,
толкова трудно изплакани
в празния свят помежду ни,
изнемощели от чакане...
Съхнат по устните бавно,
в порив да литнат към тебе,
парещи, тлеещи, жадни,
с дъх на отминало време.
Толкова тихо си тръгнах -
само небето проплака
(моите тягостни стъпки
да заличи от земята). ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse