Моите „Две хубави очи"
Две хубави очи -
очите на дете.
Душата ми се мъчи, стене,
олющен вълнолом
сред бурното море
на страсти и копнежи.
Тя мята се и кърши клони
и крясъци болезнени раздират я,
и няма мира никъде в Вселената.
Не, няма кътче, където да се скрие,
да отдъхне.
Навред е твоят образ -
ледено студен,
oчите, впити във безкрая
и безразлични...
... две хубави очи.
... а те се смеят.
Да, да, те могат да се смеят
и аз го знам.
В две хубави очи -
музика, лъчи.
Аз знам, че могат те да
бликат топлина и радост,
да дават...
... да дават и да топлят
могат те и аз го знам.
Душата ми е в тях,
във тези тихи две очи -
очите на дете.
Не искат и не обещават те.
О, Боже! Как хубаво е казано
за тези две очи - очите на дете.
За твоите очи.
© Богдан Велков Todos los derechos reservados