По "Мъжете в живота ми"
от Stenli499 /Станислава/
Жените в живота ми - колко ли бяха?
Броях ги наум... и на пръсти.
Тези, които в любов се кълняха
първи ме драснаха с кръстче.
Жените в живота ми - прелетни птици,
далече от мен загнездиха.
Останало? Спомени... сладки трошици
мигове сън приютиха.
Жените в живота ми - устни вълшебни,
знаеха как да целуват!
Сега в бреговете им страстни и жарки
други морета бушуват.
Жените в живота ми - в нощи надничат
пълни с копнежи химери.
По тъмно се питам кого ли обичат,
утеха в тях кой ли намери?
Жените в живота ми - една ми остана.
Бог ми я врече... съпруга.
Дали ме обича, дали е желана?
Не бих я заместил със друга!
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados
Спомените са си спомени,но финалът трябва да е разумен...
Поздравления!