Препускат мислите ми по земята
и търсят кой ги знай какво.
Понякога приличат ми на вятър,
танцуващ по баирите хоро.
Друг път, заровени в нищото,
търсят в черната земя,
след жътвата в стърнището
неприбрани още семена.
Обикалят, оставени на воля,
същински цигански талиги
и като цигани говорят.
(Ако можеш, мислите ми спри ги.) ...