15 dic 2009, 12:13

Моите мисли - мои орли 

  Poesía
536 0 3

Като орли над грешната земя
мислите кръжат и ме разглеждат.
Кълват ме с клюн, когато съгреша.
Успея ли - в очите ме поглеждат.

Изострят нокти, щом съм по ръба.
Почивам ли, ги дразня до крещене...
Робувам до живот на мисълта,
а свободата ми е вдъхновение.

Разперили крилете си весла,
жонглират с непонятни ежедневия.
Разкъсват всеки опит за мъгла
и сянка са за глупави поверия.

Когато стигна техните гнезда
и пилета, вместо яйца, намеря,
прегръщам ги със орлови крила,
целувам ги, преди да се прицеля...

И пак нагоре погледа си впервам
да търся върхове непостижими.
С орлите искам да се съизмервам,
за да летя сред облаците сини.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • аз ли съм тъп
    или метафорите ти са безсмислени
    и е така заради римата, която е елементарна до побъркване

    глагол с глагол
    прилагателно с прилагетелно
    и тн. и тн.

    като децата пишеш
  • Харесах!
  • "Изострят нокти, щом съм по ръба.
    Почивам ли, ги дразня до крещене..."
    Страхотни асоциации за мислите!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??