Валери_Станков (Валери Станков)
1463 961
16 feb 2023, 13:47

Моите отлетели приятели 

  Poesía
248 4 6

МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ

 

Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком.
Седя самин на масата си кръгла.
И сиротее моят празен дом.

 

Душите им? –
невям са вече птици.
Летят към някой по-човечен свят.
Нима съм окован във белезници,
без тях заточен
в Дантевия Ад?

 

Защо, се питам, тъй не ме и взеха?
Все по-самотен,
зъзна във студа.
И ветролея вехтата си дреха
на гробището –
в края на града.

 

Тъй ми се ще
писмо да им изпратя.
Не ги прегърнах на изпроводяк.
Обичам си ги! –
като родни братя,  
поседнали на моя къщен праг.

 

Как искам пак
мерло да им налея.
Да стелна хляб на топлата бохча.
Днес сипвам във кандилцето елея.
И с блага болка
подир вас мълча.

 

16 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.

 

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно хубаво !
    Поздрави за творбата !
  • Животът е превратен, вчера си бил цар, днес клошар.
    Нека му е светло на небето.
  • И аз редовно чета, защото има какво да се чете.
  • Не коментирам често тук, но чета с удоволствие!
  • "...и ветролея вехтата си дреха..." а бре Вальо, как ги измисляш тия думички бе? Според мен "ветролея" би трябвало да е проветрявам, ама ни в Гугъл ми излиза, ни в Укипедия. Много богат си на слово, пич. Благородно ти завиждам.... и се уча.
  • Написано с болка, обич и човещина. Голям си.
Propuestas
: ??:??