16 mar 2007, 10:55

Моите познати 

  Poesía
751 0 2
Луната е моето слънце, нощта е моя ден, студът ме топли, а вятърът грей. Тъгата е моето щастие, Самотата е моя приятелка, Сълзите ме изслушват, а Омразата с мен се смей. Странно, нали, ние си приличаме доста с теб. Нощта не беше ли τвоя дом, а Скръбта твоя сестра? А може да съм те объркала с някой, съжалявам. А ти беше онзи - нормалнияτ от квартала, на който брат му бе Смъртта.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако някой изживее поне един мой ден от живота съм сигурна, че ще разбере.
  • Интересно ми е, защо млади хора като вас пишат за скръб, самота, омраза, болка, смърт като за свои приятели и познати.
    Не ви разбирам. Толкова ли не можете да намерите нещо да му се радвате.
    Поздрави, Дани!!!
Propuestas
: ??:??