Те всички са изписани за теб,
четеш ли ги? Звучат ли ти познати?
В главата ми през нощите наред
са стискани, а след това изляти.
Над листите във форма съвършена
двустишия, тристишия, куплети,
четеш ги, за любов несподелена
се пише в тях, насила ми отнета.
Една тоналност в друга преминава,
те, чувствата диктуват ми рефрена
и как да се пречупя, да забравя,
щом в мене римата зачена...
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados