С локви дъждовни и тъмни момчета са пълни бургаските улици. Потропват в мрака моите токчета в летни жеги и зимни виелици. Момичета с тъмни, смолисти коси с тен златист, като вечното лято ме поглеждат, присвили студени очи... Моите токчета пеят в мрака! В кафенето покрито с облци дим влизам шумно със смях неприличен, момичешка дързост и мъничко грим и с моите токчета леко подтичвам. Погледи срещам от всички страни удивени, злобни, различни... Токчета носят и други жени, но моите скрили са чар непривичен. Непознати момчета с усмивки опасни ми махат за поздрав с ръка, но уверено моите токчета крачат и към теб, все към тебе вървят!