Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж,
потеглил бавно
през бурите на своето море.
Бе кратък женски вик,
събрал изцяло
мълчания самотни векове.
Мой капитане, моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse