Ела при мен, не стой смутен навън.

Аз ще те чакам както всяка вечер,

за да потънем в онзи сладък сън

на ласки и копнения обречен.

Ела! Стопли се, прегърни ме.

Не виждаш ли, навън вали!

С фалшивата си нежност излъжи ме,

макар че утре пак ще ме боли...

Ела при мене! Знаеш, че съм твоя,

дори сто пъти още да ме нараниш.

Със мене ще намериш хлад във зноя

и само с мене вечер ще заспиш.

Не ме вини, че толкоз те обичам,

че те желая, дяволе! Бъди проклет!

Пак стенеща от болка, в теб се вричам,

мой леден огън, мой жесток късмет...