Може би някога ще се върна,
да потърся
онази малка частица от себе си,
която боли...
Може би някога ще се върна
в Белия град където,
любовта ни не беше порок,
а порокът беше все още млад...
Може би някога ще се върна
във съня си
да намеря онези хиляди пътища,
които ме доведоха тук...
Може би някога ще се върна,
да потърся местата
на които се роди
любовта ни.
А може би съм се връщал
хиляди пъти
по хилядите пътища...
А може би никога
не съм заминавал.
Може би...
© Живко Димитров Todos los derechos reservados
тя - съм аз, и много боли!
Белгия, А! Залъгалка!?
Но аз те обичах! Нали!