Хей, момче, ти не пожела

с мен да усетиш ритъма.

Видях страха във очите ти.

От какво се боиш, момче?

Не повярваш ли в любовта,

никога няма да станеш мъж.

Само с друг можеш да минеш

през оная тъмна гора

на твоите страшни кошмари.

Но ти се боиш, момче,

а не вярваш ли в любовта,

никога няма да станеш мъж.

В живота има светли пътеки,

по които можеш да минеш

само, ако се довериш на някого.

Но ти се боиш, момче,

а не вярваш ли в любовта,

никога няма да станеш мъж.

Хей, не се обръщай назад,

където са страховете ти -  

напред те очаква живота.

Но трябва да хванеш в ръката си

една вярна и нежна ръка,

за да станеш най-после мъж.

Днес аз ти подавам ръката си,

може би ти си момчето,

с което играехме някога.

Може би ще успеем заедно,

гръб до гръб и рамо до рамо,

да се преборим със страховете си.

Януари 2007г.

Пп.

Този и всички останали стихове преди него са посветени на единствения мъж, който не скри името, лицето си и копнежа си за обич, но не повярва в мен.