Може би е...
Моето утро е синеоко.
Посребрено и с топла длан.
С поглед
наднича дълбоко
в зелените ми очи.
Толкова е щастливо,
че отдалеч му личи.
Бръчките му
искри пръскат,
греят като звезди.
Усмивката му е птица ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.