Всяка сутрин се събуждам
със желание във мен
да не бъдем толкоз чужди -
може би поне за ден.
И мечтая да те срещна,
да си влюбен ти във мен,
със илюзията днешна -
може би поне за ден.
Моята мечта ме сгрява -
да играем на любов!
И деня ми озарява
с този странен порив нов.
Може би поне за ден,
може би поне за ден,
в този свят така суров
да играем на любов!
Всяка вечер аз заспивам
със несбъдната мечта,
но в съня си те откривам
и реалност е това.
Ти си толкова различен
и изцяло променен...
Във съня ми се обичаме -
може би поне за ден!
1994 г.
P.S. Всъщност това е песен, измислила съм и мелодия. Свиря я на китара. Но не мога да запиша нотите, записала съм само акордите.
© Таня Иванова Todos los derechos reservados
Очаквам... музиката!