Ще седна някой ден до тебе уморена,
ще кажа, че сгреших, когато се отказах
от любовта, която ти ми подари...
но ще е късно вече грешки да признавам.
Затуй ще седна, за да помълчим,
да усетиш колко много съжалявам,
но ти това разбрал си вече,
дори когато всичко аз отрекох.
Аз думи подарих ти много
и в нощите като романи ги редих,
но нямах смелост да остана
и истината се страхувах да погледна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse